Целта на конкурса е запазване и обогатяване на българското народно песенно инструментално и танцово изкуство, и приобщаване на младото поколение към българския фолклор.
Димитър Николов Гайдаров е роден през 1906г. в Казанлък. От осемгодишен свири на гъдулка  под ръководството на  баща си гайдаря Никола Гайдаров, който по онова време е бил най-търсеният музикант в околията. Едва 13-годишен  Димитър Гайдаров сформира първия си оркестър от две хармоники, една окарина, гъдулка, свирка, дайре и тъпан.

През 1926 година той сформира джаз банд квартет, който развива концертна дейност в Казанлъшка околия.

През 1927г. като служител на оръжейния завод в Казанлък създава  фолклорно трио – кавал, гайда и гъдулка, с което освен, че развиват концертна дейност , прави и записи в Националното радио.

През 1946г. отново във оръжейния завод Гайдаров сформира народен оркестър и хор, който същата година става национален първенец в национално надсвирване и надиграване в София.  През 1948г. новосформираният ансамбъл отново е национален първенец. Димитър Гайдаров е един от първите фолклористи в България, който е привлечен като съмишленик в създаването на Държавния фолклорен  ансамбъл, като целият оркестър на ансамбъла в Казанлък по онова време е поканен като основа на държавния. Възпитаници на Гайдаров са и едни от първите ученици на Средното  музикално училище в град Котел.

По спомени на самия Димитър Гайдаров,  под негово ръководство са създадени в Казанлък първият народен оркестър, първият ансамбъл за народни песни и танци и първите детски музикални школи за народни инструменти.  По този повод Михаил Букурещлиев в книжка 7 на списание „ Художествена самодейност”  казва, че ” в този край никога няма да изчезне народната музика”

През 1960г. Димитър Гайдаров завършва дирижиране в София. През 1961г.  той участва във фестивала „ Тракия пее” в Стара Загора с народен оркестър, който наброява 80 деца.Този факт е забелязан и Националната телевизия заснема филм за принципите и методиката на преподаване по народни инструменти и работа с народни хорове и оркестри. Тази методика е възприета  от музикалните фолклорни школи в България.

Освен музикант и диригент Димитър Гайдаров е автор на множество инструментални и вокални фолклорни  обработки.

Димитър Гайдаров умира през 1989г. като след себе си оставя  сериозна следа в българския музикален и песенен фолклор  като музикант и диригент. Той е основател на фолклорния ансамбъл в днешния завод „ Арсенал”   и читалище „ Искра” в Казанлък, които съществуват и до днес. Създава музикални школи за народни инструменти и народно пеене  към Пионерския дом и НЧ „ Искра”  в Казанлък, както и 54 фолклорни музикални школи, хорове и оркестри в градовете Твърдица, Гурково, Николаево, Мъглиж, Казанлък, Калофер и в селата Сливето, Милево, Дъбово, Ягода,  Ръжена, Розово, Бузовград, Копринка, Търничене, Тъжа, Манолово, Осетеново, Крън, Черганово.